Днес в зала „Проф. Васил Геров“ Националният дарителски фонд (НДФ) „13 века България“ за двадесет и шести път връчи наградите на отличените от жури в състав Теодора Димова, Христо Блажев и Йордан Ефтимов трима автори в Националния конкурс за къс разказ на името на Рашко Сугарев. 

„Конкурсът „Рашко Сугарев“ е начин да се насърчат младите хора да творят и създават висока литература в жанра на късия разказ. Много от отличените през годините в този конкурс са вече с утвърдено място в българската белетристика“, отбеляза Адриана Мешкова, експерт в НДФ.

„Тази награда, учредена през 1998 г. от приятелите на Рашко Сугарев е ярък пример за писателска солидарност“ – каза писателката Теодора Димова и поздрави всички участници в конкурса, защото „по-важно е да се пише, измерването на успеха не бива да зависи от наградите“. 

Теодора Димова връчи отличията на Кристина Димитрова (второ място) за разказа „Десет котки“ и на Димана Симеонова (първо място) за разказа „Рокля с катарами“. Носителката на третата награда - Славея Семова, за разказа „Какво казва вятъра“ не успя да присъства на церемонията.  

Кристина Димитрова каза, че разказът е по-труден жанр от романа и наградата за нея е признание и стимул да продължи да пише. „Конкурси като този дават мотивация първата издадена книга с разкази да не е последна“, отбеляза и Димана Симеонова 

В Националния конкурс за къс разказ „Рашко Сугарев“ могат да участват автори до 35 годишна възраст, чиито разкази са публикувани в периодичния печат или в книга през 2022 година.

Наградата е учредена в памет на писателя Рашко Сугарев (1941–1995), майстор на късия жанр. 

НДФ „13 века България“ организира провеждането на конкурса и осигурява наградния фонд. През изминалите двадесет и пет години са отличени над 75 автори. Сред тях са утвърдени вече имена като Алек Попов, Георги Господинов, Йордан Ефтимов, Ангел Игов, Борис Минков, Оля Стоянова, Силвия Томова, Андон Стайков, Александър Шпатов, Антон Терзиев, Владимир Полеганов, Яница Радева, Росен Карамфилов, Йордан Д. Радичков.

Рашко Сугарев е роден на 1 април 1941 в Пловдив. Завършва медицина през 1967, а по-късно завежда окръжния психиатричен кабинет в Смолян (1968–1972). От 1977 живее и твори в София. Той е преводач и автор на разказите „Старшината и слънцето“ (1973) и „Балада за князе“ (1982). Има публикувани няколко романа сред които „Отказ от наследство“ (1984) и „Преображения господни“ (1988). Умира на 16 март 1995 г. в София.